Други стихове

Препъвах се от болките на времето,
но никога не молех топлина.
Изгубена в стихиите на бремето
душата плачеше като дете, сама.

Съдбата беше пак като скъперница,
не вкусила ни жажда нито жал.
Проклинах я. Тя бе като неверница,
кат грешник, своя грях неосъзнал.

Сама пак бях сред пустото море,
сред две сълзи едва, едва отронени.
Сърцето ми разкъсва се на две
от раните все още незатворени.

  

МАМА

С приветлива усмивка
и тръпнеща душа,
тихо аз престъпвам
прага на дома.

Там отсреща нежно,
махаща с ръка,
мама се усмихва,
вика ми: Ела.

Щом във нея аз се сгуша,
чувствам пълнота,
а щастлива тя ме милва
нежно с ръка.

Тя живота ми е дала,
и най-ценните неща.
За мен опора тя остава
и е всичко на СВЕТА!

  

ЖЕЛАЯ ТИ ВРЕМЕ

Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш,
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
А време да бъдеш щастлив.
Не ти желая време, което просто да убиваш,
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
И време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,
Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш!

  

Какво ли е да си щастлив, се питах,
и търсих отговор в безсмисления свят
на славата и завистта и на парите.
Ненужно е било това разбрах.

Стига ми сега, че срещам утринта
с усмивката добра на слънцето.
Стигат ми сега две добри слова,
приятелска ръка и тишина...

  

Превземай всичко що ти пречи,
гасни дори, ала живей,
бъди човек, а не човече,
гори, но никога не тлей!

Печал и милост не признавай,
гранит бъди, сърце от мраз.
Едничка власт в света признавай,
власта на своето могъщо АЗ!

  

ОТДАЛЕЧАВАНЕ

Когато много силно те боли,
недей посяга да мъстиш:
омразата изпепелява онзи,
който мрази.
Когато много силно те боли –
отдалечавай се!
Отдалечавай се
през времето – от дребното,
от близкото, от болката, от писъка –
нали след десет хиляди години
в голямото безсмислие на Космоса,
сред здрача на Великата Прохлада
ще бъде все едно дали сте се целунали,
прашинки две, докоснати в безкрая,
нали ще бъде все едно
дали те е боляло?

Отдалечавай се. Потъвай в своето.
Със живата вода на свойта сила
Напръскай живата си рана.
И любопитните да видят после там,
където е ударила стрелата,
как светят бистри капки златен клей.
И тъй, додето
златен
станеш
цял.

  

Живей, когато дъх не ти остава.
Живей, когато искаш да умреш.
Живей, когато шанс не ти се дава
и тичай без да можеш да се спреш.

Живей по-мъдро и достойно
на другото махни с ръка.
Живей, за да оставиш спомен,
и светла диря в паметта.

Когато ти сълзят очите,
живей, за да опиташ пак.
Когато се разминеш със мечтите,
живей, за да пробиеш своя мрак.

И пак "Живей", живей сега,
защото някога ти ще умреш,
вдигни глава и виж света,
и тичай без да можеш да се спреш.

  

Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се нощта?

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък, капка светлина
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина?

Крилата как прощават се с простора,
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинкса любов!

Ти виждал ли си как умира птица,
ранена смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента?...

  

Веднъж живееш, истински живей -
безкрай, докрай, завинаги, за всичко.
Помни, животът не е чародей,
не е салон с гирлянди и свещички.

И някога като останеш сам,
когато си без никого до тебе,
безсилно не навеждай ти глава
и не проклинай своя труден жребий.

Нали животът не е чародей
и трябва да се бориш сам за всичко.
И затова наистина живей
свободен като птица. Без кавички.

  

Ще можеш ли да си щастлив, кажи,
ако вторачен само в свойто щастие,
заобикаляш всичките препятствия
с предателства, с компромиси, с лъжи?
Когато стигнеш висшата си цел,
натрупал всичко – даже непотребности
и разбереш, че си загубил себе си,
за връщане щеимаш ли сърце?
Или ще затрепериш като плъх,
загрижен да не си загубил мястото...
Но щастие ли е такова щастие
и връх ли е, кажи ми, тоя връх?

  

Ако изтриеш изгрева от слънцето
и оставиш само звездите да светят
слепите ще признаят твоята сила,
но ти ще си прокълнат от морето.

Ако убиеш времето в часовниците
и заковеш стрелките на градските кули,
сегашното може да замълчи,
но бъдещето ще те съди.

Ако затвориш истината в египетска гробница,
дори окована в девет железни врати,
тя пак ще разбие вратите на злото
и пак ще достигне до хората...

  

ЖИВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ, ЖИВЕЙ!

Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей, когато ти се плаче
или от плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл
-повикай Слънцето отвън.

Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
с метални устни да зове.

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо
- усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко!
А когато в живота всичко изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти ковът ковчега
- живей, приятелю, живей!

Матей Шопкин

  

Аз не исках всичко да ти взема,
а всичко исках да ти дам.
Не трябва никога в живота
човек да бъде сам!
Човек живее, за да пее,
за да не изпитва страх,
да бъде винаги сред хора
и да е щастлив със тях.