1.

МАМА

С приветлива усмивка
и тръпнеща душа,
тихо аз престъпвам
прага на дома.

Там отсреща нежно,
махаща с ръка,
мама се усмихва,
вика ми: Ела.

Щом във нея аз се сгуша,
чувствам пълнота,
а щастлива тя ме милва
нежно с ръка.

Тя живота ми е дала,
и най-ценните неща.
За мен опора тя остава
и е всичко на СВЕТА!

2.

ЖЕЛАЯ ТИ ВРЕМЕ

Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш,
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
А време да бъдеш щастлив.
Не ти желая време, което просто да убиваш,
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
И време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,
Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш!

3.

Какво ли е да си щастлив, се питах,
и търсих отговор в безсмисления свят
на славата и завистта и на парите.
Ненужно е било това разбрах.

Стига ми сега, че срещам утринта
с усмивката добра на слънцето.
Стигат ми сега две добри слова,
приятелска ръка и тишина...

4.

Превземай всичко що ти пречи,
гасни дори, ала живей,
бъди човек, а не човече,
гори, но никога не тлей!

Печал и милост не признавай,
гранит бъди, сърце от мраз.
Едничка власт в света признавай,
власта на своето могъщо АЗ!

5.

ОТДАЛЕЧАВАНЕ

Когато много силно те боли,
недей посяга да мъстиш:
омразата изпепелява онзи,
който мрази.
Когато много силно те боли –
отдалечавай се!
Отдалечавай се
през времето – от дребното,
от близкото, от болката, от писъка –
нали след десет хиляди години
в голямото безсмислие на Космоса,
сред здрача на Великата Прохлада
ще бъде все едно дали сте се целунали,
прашинки две, докоснати в безкрая,
нали ще бъде все едно
дали те е боляло?

Отдалечавай се. Потъвай в своето.
Със живата вода на свойта сила
Напръскай живата си рана.
И любопитните да видят после там,
където е ударила стрелата,
как светят бистри капки златен клей.
И тъй, додето
златен
станеш
цял.

6.

Живей, когато дъх не ти остава.
Живей, когато искаш да умреш.
Живей, когато шанс не ти се дава
и тичай без да можеш да се спреш.

Живей по-мъдро и достойно
на другото махни с ръка.
Живей, за да оставиш спомен,
и светла диря в паметта.

Когато ти сълзят очите,
живей, за да опиташ пак.
Когато се разминеш със мечтите,
живей, за да пробиеш своя мрак.

И пак "Живей", живей сега,
защото някога ти ще умреш,
вдигни глава и виж света,
и тичай без да можеш да се спреш.

7.

Ти виждал ли си как умира птица,
как бавно я напуска гордостта,
как в мътните притворени зеници
със хищни нокти вкопчва се нощта?

Ти виждал ли си как се бори диво
за лъч едничък, капка светлина
как в сивото потъва и изстива
последната искрица топлина?

Крилата как прощават се с простора,
с последна тръпка и последен зов,
как всичко си отива много скоро
като след първа истинкса любов!

Ти виждал ли си как умира птица,
ранена смъртно как се бори тя
и в тъмните угасващи зеници
как бавно се стопява песента?...

8.

Веднъж живееш, истински живей -
безкрай, докрай, завинаги, за всичко.
Помни, животът не е чародей,
не е салон с гирлянди и свещички.

И някога като останеш сам,
когато си без никого до тебе,
безсилно не навеждай ти глава
и не проклинай своя труден жребий.

Нали животът не е чародей
и трябва да се бориш сам за всичко.
И затова наистина живей
свободен като птица. Без кавички.

9.

Ще можеш ли да си щастлив, кажи,
ако вторачен само в свойто щастие,
заобикаляш всичките препятствия
с предателства, с компромиси, с лъжи?
Когато стигнеш висшата си цел,
натрупал всичко – даже непотребности
и разбереш, че си загубил себе си,
за връщане щеимаш ли сърце?
Или ще затрепериш като плъх,
загрижен да не си загубил мястото...
Но щастие ли е такова щастие
и връх ли е, кажи ми, тоя връх?

10.

Ако изтриеш изгрева от слънцето
и оставиш само звездите да светят
слепите ще признаят твоята сила,
но ти ще си прокълнат от морето.

Ако убиеш времето в часовниците
и заковеш стрелките на градските кули,
сегашното може да замълчи,
но бъдещето ще те съди.

Ако затвориш истината в египетска гробница,
дори окована в девет железни врати,
тя пак ще разбие вратите на злото
и пак ще достигне до хората...

11.

Живей, когато ти се плаче
или от плач си сътворен
от бели вълци и гризачи,
които тровят твоя ден!

Живей с опората на всички
сънувай неговия сън
и ако си отрекъл всичко
повикай слънцето навън!

Живей, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
разкъсвай думите на срички,
за да не попаднеш в техен плен!

Живей дори да си излишен,
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба!

Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей,
дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, живей!!!

12.

Аз не исках всичко да ти взема,
а всичко исках да ти дам.
Не трябва никога в живота
човек да бъде сам!
Човек живее, за да пее,
за да не изпитва страх,
да бъде винаги сред хора
и да е щастлив със тях.